Тувалу: Първата жертва на изменението на климата

Вече е твърде късно за Тувалу — малък островен народ, живеещ в Тихия океан. Неговите десет хиляди души започват да събират багажа си, тъй като деветте ниски атола, на които живеят, биват постепенно поглъщани от настъпващата вода. Това са просто неща от живота: планетата се затопля, нивото на океана се покачва, започва постепенното изтриване на Тувалу от лицето на Земята.

Островите Тувалу са само първите жертви на изменението на климата. Експертите предсказват покачване на нивото на Световния океан с половин до един метър. Покачване от един метър би означавало, че под водата ще останат 17,5% от територията на Бангладеш, 6% от Холандия и около 80% от атола Маджуро от Маршаловите острови — това е заключението на Секретариата на Рамковата конвенция за изменението на климата към ООН. Намиращите се на съвсем малка надморска височина крайбрежни зони на развиващите се страни и малките острови ще бъдат също така сериозно засегнати. Зад подобна песимистична прогноза застават с изумяващо единодушие около 1000 експерти, въпреки че има и такива, които все още не са съгласни с нея.

Повишаването на нивото на океана е само част от проблемите, предизвикани от промените в климата. Покачването на температурата с 1,4 до 5,8 градуса Целзий ще предизвика силни наводнения и бури, суша в Азия и Африка и преразпределение на валежите в различни райони на света. Това ще е само една от последиците от бързо топящите се ледници.

Изчезването на Тувалу повдига и други въпроси, чийто отговори трябва да бъдат намерени възможно бързо. Какво ще стане с териториалните води на островите? Какво ще се случи, когато повечето от тези островни народи изчезнат — това са около 7 милиона? Какви са икономическите и защитните механизми при изчезването на подобни зони? Може ли да има компенсации за изчезнала страна с нейната история, култура и начин на живот? Кой може да ги оцени? Кой ще плати за всичко това?

Докато островитяните от Тувалу безвъзвратно загубват домовете си, развитите нации спорят върху детайли, свързани с Протокола от Киото. САЩ и другите богати страни са съсредоточени в търсенето на "справедливо" разпределение на бремето, което трябва да се понесе от всички, за да се превъзмогне проблемът. Според тях през следващите две десетилетия страни като Индия и Китай ще допринасят в много голяма степен за отделянето на парникови газове. Американската страна смята, че постигането на справедливо споразумение трябва задължително да премине през отчитането на този факт.

За жителите на Пасифика подобна справедливост няма значение. Изменението на климата не е предмет на безпокойство от бъдещето, то е пряка национална заплаха днес. Разпиляването на един народ по света започва. Трудно ни е да си представим какво означава това.

Хората от Тувалу трябва да започнат своя нов живот на нова земя. Австралия и Нова Зеландия вече приемат екологични бежанци, които обаче ще трябва да се приспособят към различна култура. След дълги години на относителна изолация, трудностите са неизбежни.

Тувалу са малка и хомогенна нация. 96% от населението са полинезийци, а от тях 97% изповядват християнство. Няма мобилни телефони, функционират една радиостанция и един Интернет-доставчик. Най-забележителното е, че няма никакви сили за отбрана. Страната е така малка и винаги се е чувствала така сигурна, че не е възниквала необходимост от създаване на национална отбрана.

Проблемите са сериозни. От една страна хората от Тувалу трябва да мислят за своето бъдеще. Те ще влязат в чужд свят, върху тях ще се стовари бремето да запазят своята религия и култура, без да имат географски център. Колективната памет на един малък народ ще бъде раздробена, тъй като хората са принудени да емигрират на различни места. Тяхната родна земя, техните училища, къщи, църкви ще останат под океана. Хората от Тувалу не ще могат никога да се завърнат в своите домове.

Ние трябва да направим така, че хората от Тувалу да останат единствените жертви.

Изменението на климата и покачването на нивото на океана трябва да ни заставят да се сепнем пред нашето съучастничество в разрушаването на култури и да ни застави да защитим и помогнем на хората.

Време е да осъзнаем: Изменението на климата не е нищо друго освен … вид бавна смърт.

Автор: Eun Jung Cаhill Che
The Jаpаn Times: Аug. 26, 2001
Със съкращения.